Непретенциозна забава

         

  Непретенциозна забава  

 След като гледах "Революция  X" останах развоен в оценката си.      

От една страна не крия, че се забавлявах и отпочинах, но от друга ми е ясно, че съм се смял на евтини  хуморески, че съм гледал не особено прилежно направен филм, който при други обстоятелства и  с друг постановчик щеше да изглежда съвсем различно.

И вероятно доста по  - прилично.

Чудна работа – сценарият е дело на утвърдени имена в бранша – Георги Иванов и Теодора Маркова, работили по „Под прикритие“ и „Фамилията“, а имам чувството, че е изсмукан от пръстите на лявата ръка в миг на най – значима творческа немощ.

Типично по американски образец на сравнително популярен сериал се прави филмово продължение.

Целта е ясна – с готова матрица, актьори, сюжет, проблематика и визия – отново прелъстително  - лъскава – дело на Радослав Гочев -  да се създаде лек, приятен, забавен, развлекателен филм.

За отмора, весело настроение и задължително с малко музика.

Иванов и Маркова дори се презастраховат- не им стигат геговете –  измъчени и до болка познати около директора Цеков – Георги Кадурин  и инспектора Петров – Люси Иларионов, разбират, че любовните терзания на филоложката – Силвия Петкова  към Мишо  - Александър Сано тотално издишат,затова добавят драма в бенда – на момчетата е натресена от продуцента нова вокалистка Никол – Гери – Никол Георгиева - която иначе е сладка и талантлива, но веднага поема в себе си омразата към спуснатата парашутистка и в добавка сме въвлечени в търсенето на сак, пълен с кокаин, необходим и на прословутия бос Караваджо, и на ГДБОП.

Получените четири сюжетни разклонения като цяло са балансирани и сръчно монтирани, дотолкова, че да не объркват публиката, но гафовете на драматургично ниво наистина ми идват в повече – хората на Караваджо, които отвличат Никол й дават възможност по телефона да се свърже със своите колеги в състава, а  Мишо успява да се измъкне от кашата, която е забъркал, връщайки сака, пълен със сънотворни хапчета, стрити на прах!

„Революция Х“ се гледа без напрежение, има добро темпо, не доскучава напълно и ако не беше финалното стряскащо заглавие – очаквайте следващата пролет (концерт на групата  или може би продължение на продължението?!) – бързо щеше да бъде забравен след излизането от салона.

Сега обаче се чудя дали наистина ще има още една „Революция“  и струва ли си след година да я гледам.

Разбира се, може да минем в сферата на вероятностите – ами ако сценарият бъде по – добър? – но аз засега не смятам да фантазирам, а само да отбележа скромното си мнение за опуса на Гочев.

Стана модно режисьорите, аргатували на Димитър  Митовски по прочутите му сериали да изкачат от шинела му , втурвайки се към примамливия свят на самостоятелната кариера.

Виктор Божинов успя с „Възвишение“ , Димитър Гочев обаче се проваля с „Революция Х“.

Чудно ми е как кастингът, който скърца в „Революция Х“, все пак дава резултат в „Революция Z“.

Все пак става дума за едни и същи актьори.

Вероятно си казва думата изхабяването, експлоатирането на познати, нетърпящи развитие,  типажи – това е отчетливо при Цеков на Георги Кадурин,ненужното шаржиране – Петров – Иларионов  е направо развенчан като еротоман, носещ в миналото компрометиращият прякор Цицата ,усещат се и следите на времето – физкултурничката Марнова на  Диляна Попова вече има бръчки по челото и шията си и не е така секси, както преди шест години.

Тъжно ми е за иначе много добри професионалисти като Александър Сано - Мишо и Башар Рахал – човекът на Караваджо, които тук просто се мъчат да създадат някакви по – правдиви персонажи, Бойко Кръстанов едва на финала открадва шоуто и от мухльо – мутра Мигача закономерно се превръща в офицера Недев от ГДБОП.

Липсва само Владо Пенев , за да посочи тържествено, че поредната му мисия „под прикритие“ е приключила успешно!

А що се отнася до „конгениалната „ изява на Димитър Бербатов – Караваджо - той играе напомпано и възхитително непохватно, с амбиция да спечели „Златната малинка“, ако имаше такава награда и у нас, продължавайки класическата традиция, завещана от Стоичков и присъствието му  като Господ в „Столичани в повече“ (2013)и най – вече от култовото присъствие на Гибона Божидар  Искренов като асансьорния техник в „Маневри на петия етаж“ (1985)…

Не искам да съм лош пророк.

Това, че съм разочарован от лентата на Гочев съвсем не означава, че тя е обречена на касов провал.

Смятам, че ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по – непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Естествено, това не е явление, нито творба, с която следва да се гордеем.

Тя е просто поредното заглавие с комерсиални амбиции, предложено за зарибяване на невзискателната аудитория.

Нищо по – малко и нищо повече от това.

Борислав Гърдев

„Революция Х“, 2018, 100 мин.реж. Димитър Гочев, прод.на „Дрийм индъстри профил“