четвъртък, 8 юни 2017 г.

Легендата се възражда






           
                                         
                                     
                              



                               ЛЕГЕНДАТА СЕ ВЪЗРАЖДА         

Голям кураж се иска след провалената четвърта част на поредицата – „В непознати води“ на Роб Маршал , да се опиташ да реанимираш една  митична сага – за капитан Джак Спароу.
Рискът поемат норвежците Йоаким Рьонинг и Еспен Сандберг, непознати за широката аудитория, но все пак добри професионалисти, доказали се с номинирания за „Оскар“  и „Златен глобус“  през 2013 г. техен филм „Кон Тики“, посветен на прочутия преход през Пасифика от 1947 г. на знаменития им сънародник Тур Хейердал.
Те разчитат на много добрия  сценарий на Джеф Нейтънсън ( работил за Спилбърг по драматургията на „Хвани ме, ако можеш“, „Терминалът“ и „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“),на виртуозната камера на Пол Камерън и на завладяваща музика на Джеф Занели, но , разбира се, стриктно се съобразяват и с концепцията на продуцента Джери Брукхаймър, без когото това налудничаво начинание , смесица от фентъзи, хорор, мелодрама, и комична приключенска приказка за 230 милиона долара, снимано в Австралия и Канада, просто нямаше да го има.
Харесва ми подходът за рестарт на поредицата, за завръщането към началата, завещани от Гор Вербински.
Затова се вмъква двойка млади хора с мисия – синът на Уил Търнър – Хенри, смятащ да вдигне проклятието от баща си  и Карина Смит – очарователна девойка , набедена за вещица, която иска да остане вярна на науката – астрономията и хорологията и да открие кой е нейният баща. Така и двамата стават съдружници по неволя на Джак , който след гротесковия обир на банката на остров Сен Мартен, от който избягва гилотината в последния момент,след изстрел на гюле от верния му екипаж,  има съвсем друга мисия – да се спаси от отмъщението на злия испански капитан Салазар, останал вечно зомби,благодарение на хитър трик на Спароу.
Логично е  всички ,замесени в играта, да търсят Тризъбеца на Посейдон…
В такава поредица освен солидния бюджет и пищната визия (Камерън ми скри топката , показвайки разцепеното море, в което се крие прочутия Тризъбец, припомняйки уроците на Сесил де Мил и оператора му Лойл Григс  от „Десетте божи заповеди“, 1956) са необходими и големи актьори, които с присъствието си да разкриват в едри щрихи характерите на героите  и  да поддържат зрителското внимание към екранния екшън.
Разбира се, на върха е Джони Деп.
Той бавно се вдъхновява от поредната авантюра , в която участва, гледа към камерата с вдървен налудничав поглед, гримасничи, клатушка се, налива се с уиски, приема философски небрежно премеждията – независимо дали ще му режат главата или ще гние в затвора и изчаква неизбежния хепи енд, забавлявайки се с тълпите около себе си.
Това е резоньорска роля, която е по силите на всеки новобранец, но тя завинаги ще се свързва с Деп, който чрез нея изкова лична легенда и сега се наслаждава на космическите хонорари, с които трябва да избегне фалита си.
Попадението на постановчиците го виждам в привличането на „млада кръв“ в лицето на Брентън Туейтс – Хенри и Кая Скоделарио – Карина, които играят вдъхновено и непосредствено, в помощта на Джефри Ръш като капитан Барбоса – вечният противник на Спароу,  излъчващ достолепие и финес,особено, когато се разкрива пред дъщеря си Карина и се жертва за нейното бъдеще,  в привличането на Хавиер Бардем за ролята на злодея Салазар, играещ с демоничен блясък и ожесточен плам, дотолкова, че приемаме героя му за структурно определящ център на филма и в хитрото хрумване на финала да се появят Кийра Найтли – Елизабет Суон  и Орландо Блум – Уил, които след страстната прегръдка помежду си, легитимират очакваната поколенческа смяна.
Не забравяме и мимолетната изява на сър Пол Маккартни като комарджията Джак.
Като цяло постановчиците са се справили със задачата си – създали са весело и забавно приключенско зрелище, изчистили са праха от поовехтелия  франчайз, вдъхнали са му нов живот и са го  пуснали уверено в дълбоките води на касоразбивачите.
„Отмъщението на Салазар“ не е шедьовър.От него не могат да се очакват философски обобщения и новаторски търсения.
Той е просто изпипан масов продукт, реализиран с любов и замах и много силно емоционално въздействие.
Не съм пророк, но съм сигурен, че ще спечели очаквания милиард.
Неизбежно е, притежава нужния потенциал.
А след като продуцентът Брукхаймър направи рекапитулацията и се обади на Джони Деп, трябва да сме сигурни , че ще има още продължения на „Карибски пирати“.
Публиката отново ще напълни салоните , за да  аплодира любимите си герои.
Защото така отново се връща в  своето детство и съпреживява желаните  , но никога неслучили се приключения „ на другия край на света“.
Защо пропускът да не се компенсира с „Чернатна перла“ на капитан Джак Спароу?
Борислав Гърдев
„Карибски пирати : Отмъщението на Салазар“, 2017, 129 мин., реж.Йоаким Рьонинг и Еспен Сандберг, производство „Уолт Дисни пикчърс“ и „Джери Брухаймър филмс“