Този Тарзан на Дейвид
Йейтс не е като добре позантия ни Джони Вайсмюлер от „Тарзан
- човекът – маймуна“ (1932) на У.С.Ван Дайк.
Не прилича и на онзи от рода Грейтстоук от 1984 г. на Хю
Хъдсън с Кристоф Ламбер в главната роля.
Тарзан `2016на Йейтс и Александър Скарсгард е политически коректен, та чак дрънка.
Нито прекалено секси или напомпан с мускули, нито пък само фин и нежен
като манекен.
Той е чаровен, любвеобилен, не парадира със сила, но когато
е необходимо се бори за каузата си до последен дъх .
И е с прогресивни възгледи – да му се ненадяваш.
Лорд Джон Клейтън – Тарзан е борец за граждански права и
противник на робството.
Изтънчен аристократ в Британия, събрат на маймуните в
джунглата и водач на борбата срещу поробването на Конго и ограбването на
неговите диамантени находища.
При това в далечната 1890 г., когато у нас Стамболов се бори
за нашата независимост от попълзновенията на имперска Русия.
Клейтън –Тарзан е продукт на парадоксална епоха.
В нея има както омраза, насилие, кръв, жажда за печалби ,
така и желание за справедливост, алтруизъм, разбирателство между етносите и
расите.
Тарзън – Клейтън е родственик на великия постановчик
Лукино Висконти, който е едновременно
херцог по бащина линия,` наследник на фармацевтичната империя „Ерба“ по
майчина, обслужван в къщата си в Рим от осем слуги, които са викани със звънче
като кученца, без да имат право да приказват с него и който е снъщевременно активен член на Италианската компартия и пръв
приятел на лидерите й Палмиро Толиати и Енрико Берлингуер.
И тъй като Тарзан – Клейтън е смел и справедлив, е логично
да предприеме рискована мисия в Конго, за да разкрие гешефтите и престъпленията
на белгийския крал Леополд II, подпомогнат от небезизвестния
Джордж Вашингтон Уйлямс – Самюъл Джаксън – щях да се учудя, ако е някой друг,
например бял.
С него те са непробиваем дует ( Вашингтон Уйлямс е участник в
Гражднаската война, в схватката с Мексико и при изстреблението на индианците,
та е логично именно в Африка да очисти помръкналия си морален имидж ) и е само въпрос на време,
но и на големи усилия от тяхна страна, да победят хитрия злодей Леон Рим – Кристоф
Валц, заслужено намерил смъртта си в челюстта на атакуващ го алигатор…
Следва разобличението на жестокия белгийски монарх пред
лицето на самия английски премиер - може
би лорд Солсбъри - Джим Броудбент и
задължителната финална прегръдка и целувка на любимата Джейн – Марго Роби…
Какво повече да искаме?
Има добре конструиран разказ от Адам Козад
и Крейг Брюър, величествено заснети
от Хенри Бреъм пейзажи в самото сърце на Африка , редуващи мрачни и пасторални тонове, много напрежение и екшън на
предела на реално допустимото до самия
финал, напрегната и динамична музика на Рупърт Грегсън – Уйлямс и майсторски
пласирани поддържащи роли, дело на асове като Бен Чапман – капитан Мул , Джон
Хърт – проф.Архимед Портър и Джимон Хонсу – вождът Мбонга.
Над всички грее с ослепителната си злодейска усмивка Кристоф
Валц, създал поредната си конгениална роля на Леон Рим.
Същият Валц някога беше партньор на Христо Шопов в
„Пратеникът на кралицата“(2001) на Марк Роупър, но бе поет
от Тарантино, спечели два „Оскар“ – а и
стана световна звезда, а нашата надежда все още лежи на лаврите на Пилат Понтийски от
„Страстите Христови“(
2004) на Мел Гибсън и
напомня за потенциала си в сериали като „Четвърта власт“(2013) на Димитър Коцев - Шошо…
Четох много отзиви и
мнения за филма.
Преобладаваше изненадата, коментираше с е липсата на връзка
с някогашната класическа холивудска серия и обобщението бе такова – „Макар да
не е филмът, който очаквах, „Легендата за Тарзан“ се оказа майсторски заснет и
ме( ни) държа в напрежение пред екрана през по
– голямата част от времетраенето си“.
За себе си ще призная, че версията на Йейтс е от приятните
находки на 2016 г .
Рядко се случва да гледам филм, без особени претенции, пипнат
внимателно в основните си компоненти , който не само забавлява и иронизира
клишетата на легендата, но дори си позволява критичен патос и актуално интерпретиране на
наболели проблеми – рядко срещано явление в подобен род ленти.
Струвало си е да се рискува .
След Хари Потър Дейвид
Йейтс доказа, че може да освежи още една
филмова икона.За което може да му
благодарим.
Борислав Гърдев
„Легендата за Тарзан“, 2016, 109 минути, реж.Дейвид Йейтс, разпространител “Уорнър
брадърс“
